Песто ала Гаро с тиквени и слънчогледови семки

Мама каза: „Обери от градината босилека и ментата, толкова са избуяли, а няма кой да ги яде.“ И както уж трябваше да си откъсна мъничко, се прибрах с две големи торби. Цяла седмица ги добавях към всякакви салати, основни, супи, коктейли и лимонади, предлагах ги на приятели, но количеството намаляваше твърде бавно. Тогава Анчето излезе с мъдро предложение: „Направи си песто!“ Ами да, как не се сетих!

И така, с малко интернет и каквото намерих в шкафа/хладилника, т.е. чесън, зехтин, орехи и парченце грюер, донесено от приятели от Швейцария, направих първото си бурканче песто. Нарекох го „българо-швейцарско-виетнамска дружба“. :) И въпреки че с орехите се получи леко стипчиво на вкус, пестото толкова се хареса, че следващата неделя нападнах още от портата насажденията на майка ми.

В оригиналната рецепта песто ала дженовезе е с кедрови ядки, но поради цената му много често се заменя с кашу. Реших, че няма причина да не стане прекрасно и с лешник, макадамия, слънчогледови или тиквени семки…

А защо настоящото песто се казва ала Гаро? Защото Гаро е алергичен към кашу и след една-едничка злощастна хапчица от сандвич с домати, моцарела и малко песто, в което представете си колко малко кашу е имало, Гаро завършил в Пирогов, целият подут и надупчен с инжекции. Откакто чух историята, всеки път се сещам за него, когато хапна песто. И още при първата версия с орехи си помислих, че той би оценил това песто, защото ще може смело да си го яде с лъжичка директно от буркана, вместо да го гледа тъжно и с подозрение. Но този път реших да добавя малко мента и да пробвам с тиквени и слънчогледови семки.

Рецептата е повече от елементарна, а в резултат ще имате цели две малки бурканчета песто, което да хапвате, намазано върху препечена филийка за закуска или предястие, добавено към дресинги и сосове или в мързелива неделя, когато няма нищо за вечеря, просто да си сварите спагети и да ги разбъркате с няколко щедри лъжици от чудната смес.