Тъкмо ми трябваше още една статия, за да пусна в ход този блог, и Нервната акула туитна. Аз й обещах да напиша по темата. Както ще видите по-долу – никак, ама никак не умея да се изразявам в 140 знака. :)
* * *
В далечни соц времена, на ъгъла на бул. Христо Ботев и днешния бул. Тодор Александров имаше един виетнамски ресторант. Някои от вас може и да го помнят. Не беше нещо особено, но беше единственият ресторант на братски Виет Нам в България. Учудващо, но дълги години след затварянето му след промените си остана единствен.
Понастоящем вялите опити да се предлага виетнамска храна се свеждат до зле приготвени и поднесени в пластмасови съдове и прибори пържени немчета и нудъл супа фъ в неугледни закусвални тип дупки на Илиянци или по fast food щандове в някои молове. Това не са места, които бих препоръчала на приятел да опита виетнамска кухня.
Така че на въпроса: – Има ли виетнамски ресторант в България?, отговорът е: – Не. За жалост, не.
Обяснявам си го на първо място с все по-намаляващия брой на виетнамците в България – от десетки хиляди през 80-те до няма и 700 в наши дни.
Освен това виетнамската кухня е тотално непозната за българите, въпреки някогашната численост на виетнамското население в България. Масовите предразсъдъци свързват виетнамската кухня основно с яденето на кучета (за това ще разкажа в отделна статия, но дотогава – една закачка), а в най-добрия случай очакванията са за нещо като китайската храна. И очакванията се пренасят съответно към количеството и цената на храната като в китайските ресторанти.
Дали именно защото китайските ресторанти принизяват разбиранията и вкусовете до по-големи порции за по-малко пари, храната, която предлагат, по никакъв начин не може да се нарече китайска. Рядко ще намерите в ястие в китайски ресторант типичните азиатски съставки, които дори вече се намират по големите супермаркети – като лимонена трева, кориандър, джинджифил, какво говорим за по-редките продукти. Защото храната в случая трябва да е по-скоро икономически изгодна, отколкото автентична. За да се уверите – сприятелете се някой китаец и го помолете да ви присъедини към семейния му обяд или вечеря – ще се уверите, че не сте яли китайска храна досега. (Отделно че разликата между кухните на отделните райони на Китай е огромна, но да не зачеквам тази тема.)
А цената на едно ястие се определя от използваните качествени и пресни продукти, от скъпия внос на автентични съставки и от майсторлъка на приготвянето му. Без значение дали е китайско, виетнамско, японско или корейско. Но за последните две, по чисто психологическа причина, хората са по-склонни да платят по-висока цена.
Един приятел го опрости така: „От една страна имаш японци и корейци, които произвеждат качествени автомобили и hi-tech стоки, а от другата – анцузи и маратонки ментета. Обяснимо е.“
Същевременно обаче в Западна Европа през последните години се наблюдава бум на виетнамската кухня. Познати разказват как виетнамски ресторанти никнат като гъби из Берлин и Мюнхен и дори китайци сменят табелите и менютата на заведенията си с виетнамски. :)
Много бавно нещата се променят и в България. Хората пътуват, опитват различни кухни, разказват и търсят. Засега обаче все още не са достигнали критичната маса, за да се появи и просъществува хубав виетнамски ресторант.
Това е по мое мнение.
* * *
А като споменахме Мюнхен, се сетих за една история – историята на невероятно упорития кутсузлия, виетнамеца Х. :)
В края на 90-те години Х. живеел със семейството си във Варна. Търговията с дрехи вървяла добре, но не му била на сърце – той имал мечтата да отвори истински, качествен виетнамски ресторант. Продал, каквото продал, и с всичките пари наел помещение в центъра на Варна, преустроил го напълно с разточителен ремонт и напълнил един контейнер с обзавеждане за бъдещия ресторант – порцеланови чинии и купички, пръчици от слонова кост, мебели от тиково дърво, седефени картини, бамбукови ветрила и грамаден, ръчнорезбован портал, изобразяващ дракони в битка.
Само дни след откриването на ресторанта общината обявила смяна на водопровода на цялата улица, а за беда ресторантът на Х. се падал баш по средата на отсечката. Месец и половина по-късно общината приключила със смяната на тръбите, но още месеци наред не асфалтирала улицата, тъй че ръчнорезбованите дракони на входа били вечно покрити с дебел слой прах и никой не поискал да влезе в ресторанта. Наемите и заплатите стопили спестяванията на Х., той затворил заведението, прибрал на склад всичките мебели и обзавеждане и се върнал към търговията с дрехи.
Сърце юнашко обаче не трае. Три години по-късно, вече преместил се със семейството си в София, Х. видял обявата за наем на една чудесна двуетажна къща, бивша бирария, на пл. Възраждане. Наел я, ремонтирал я, обърсал прахта от мебелите и картините и поставил на входа ръчнорезбования портал. Поканил професионални готвачи от Виет Нам, подбрал обучени български сервитьорки и поръчал по техни мерки да ушият униформи – традиционни виетнамски рокли. Всеки детайл в ресторанта на Х. бил поставен и нагласен с много мисъл, внимание и мерак. Менюто било разнообразно, с типични виетнамски ястия. Цените били съвсем прилични.
И всичко тръгнало страхотно – най-първо станало хит сред виетнамската общност, която тогава все още била значително по-голяма, виетнамските дипломати канели официалните си гости там и постепенно заведението добивало популярност и сред българската публика.
Нямало и 6 месеца по-късно… собствениците на къщата решили да я продадат. На нейно място новите собственици издигнали шестетажен розов хотел, а Х. разпродал каквото могъл от обзавеждането и заедно със семейството си заминал за Германия.
Последно чух, че отворил ресторант в Мюнхен. Дано този път има повече късмет! :)
Анче… аз пък съм яла в този ресторант! Съвсем го бях забравила, а беше наистина готин!…
В кой – онзи от соца на Ботев и Т.Александров или този на пл. Възраждане? :)
На Възраждане, където е розовият хотел точно. :)
Този ресторант А Чау в морска градина Варна (вилата на А. Буров) работи 3 години….точно тук готвят профеционални говачи от Виетнам .Хунг никога не занимава с търговия на дрехи….измислени истории……..Най-добре знае Емил Филиповски …….
tozi sobstvenik e vui4o mi
da naistina vloji sarce i mnooogo pari za ne6tastie ka6tata na bankera burov ne uspq da stane takav restorant,a v germaniq ne e otvarql nikoga podobno ne6to
Kiki ти каква националност си ?
Смятам да отворя виетнамски ресторант в Бургас …приятелката ми е виетнамка. ..има доста опит в този бранш …..пожелаете ме успех !!!
Желая ви успех от сърце и непременно се обадете, когато отворите ресторанта. С удоволствие ще го посетя!
Поздрави!
Cam on ban
Желая ви много късмети и успехи! Наскоро се прибирах в София, искам да хапна едно фо (phơ) но за жалост, няма от къде.
От известно време има едно малко павилионче за виетнамски сандвичи bánh mì, където продават и пържени немчета nem rán през седмицата, а уикендите понякога пускат допълнителни неща в менюто, включително можете да нацелите и виетнамска супа phở. За вкъщи е общо взето, нямат места за сядане, намират се малко далече от центъра (метростанция Бели Дунав в Надежда), но са много работливи и симпатични виетнамски младежи. Друг вариант предлага една дама, която готви вкъщи и пуска също от време на време опции за поръчка на phở и други неща.
Поздрави и весели празници!
Ще може ли точното местонахождение на павилиончето в Надежда? Благодаря :)
Bore, бях линкнала, но по някаква причина линковете не се различаваха от нормалния текст. Болднах ги, за да ги видите.
Надявам се на хората да им допадне …ще рискуваме
Ан, много ни липсваш!
С Маргото ще сме щастливи да те видим!
от Бургас съм обичам виетнамската кухня ще съм чест гост ако в Бургас има ресторант ,,аз все още работя в Виетнам мога да помагам с продукти и съвети.
Скъпа Anh. много бих искала да Ви познавам. Статията Ви ми харесва много. И за мен главната причина за неуспеха на Виетнамски ресторант е предразсъдъците на българите че ядете кучета и котки и др. такива.Може би с една по атрактивна реклама, нещата могат и да се променят. Сайта е страхотен.