Има ли виетнамски ресторант в България?

Има ли виетнамски ресторант в България?

Тъкмо ми трябваше още една статия, за да пусна в ход този блог, и Нервната акула туитна. Аз й обещах да напиша по темата. Както ще видите по-долу – никак, ама никак не умея да се изразявам в 140 знака. :)

* * *

В далечни соц времена, на ъгъла на бул. Христо Ботев и днешния бул. Тодор Александров имаше един виетнамски ресторант. Някои от вас може и да го помнят. Не беше нещо особено, но беше единственият ресторант на братски Виет Нам в България. Учудващо, но дълги години след затварянето му след промените си остана единствен.

Понастоящем вялите опити да се предлага виетнамска храна се свеждат до зле приготвени и поднесени в пластмасови съдове и прибори пържени немчета и нудъл супа фъ в неугледни закусвални тип дупки на Илиянци или по fast food щандове в някои молове. Това не са места, които бих препоръчала на приятел да опита виетнамска кухня.

Така че на въпроса: – Има ли виетнамски ресторант в България?, отговорът е: – Не. За жалост, не.

Обяснявам си го на първо място с все по-намаляващия брой на виетнамците в България – от десетки хиляди през 80-те до няма и 700 в наши дни.

Освен това виетнамската кухня е тотално непозната за българите, въпреки някогашната численост на виетнамското население в България. Масовите предразсъдъци свързват виетнамската кухня основно с яденето на кучета (за това ще разкажа в отделна статия, но дотогава – една закачка), а в най-добрия случай очакванията са за нещо като китайската храна. И очакванията се пренасят съответно към количеството и цената на храната като в китайските ресторанти.

Дали именно защото китайските ресторанти принизяват разбиранията и вкусовете до по-големи порции за по-малко пари, храната, която предлагат, по никакъв начин не може да се нарече китайска. Рядко ще намерите в ястие в китайски ресторант типичните азиатски съставки, които дори вече се намират по големите супермаркети – като лимонена трева, кориандър, джинджифил, какво говорим за по-редките продукти. Защото храната в случая трябва да е по-скоро икономически изгодна, отколкото автентична. За да се уверите – сприятелете се някой китаец и го помолете да ви присъедини към семейния му обяд или вечеря – ще се уверите, че не сте яли китайска храна досега. (Отделно че разликата между кухните на отделните райони на Китай е огромна, но да не зачеквам тази тема.)

А цената на едно ястие се определя от използваните качествени и пресни продукти, от скъпия внос на автентични съставки и от майсторлъка на приготвянето му. Без значение дали е китайско, виетнамско, японско или корейско. Но за последните две, по чисто психологическа причина, хората са по-склонни да платят по-висока цена.

Един приятел го опрости така: „От една страна имаш японци и корейци, които произвеждат качествени автомобили и hi-tech стоки, а от другата – анцузи и маратонки ментета. Обяснимо е.“

Същевременно обаче в Западна Европа през последните години се наблюдава бум на виетнамската кухня. Познати разказват как виетнамски ресторанти никнат като гъби из Берлин и Мюнхен и дори китайци сменят табелите и менютата на заведенията си с виетнамски. :)

Много бавно нещата се променят и в България. Хората пътуват, опитват различни кухни, разказват и търсят. Засега обаче все още не са достигнали критичната маса, за да се появи и просъществува хубав виетнамски ресторант.

Това е по мое мнение.

* * *

А като споменахме Мюнхен, се сетих за една история – историята на невероятно упорития кутсузлия, виетнамеца Х. :)

В края на 90-те години Х. живеел със семейството си във Варна. Търговията с дрехи вървяла добре, но не му била на сърце – той имал мечтата да отвори истински, качествен виетнамски ресторант. Продал, каквото продал, и с всичките пари наел помещение в центъра на Варна, преустроил го напълно с разточителен ремонт и напълнил един контейнер с обзавеждане за бъдещия ресторант – порцеланови чинии и купички, пръчици от слонова кост, мебели от тиково дърво, седефени картини, бамбукови ветрила и грамаден, ръчнорезбован портал, изобразяващ дракони в битка.

Само дни след откриването на ресторанта общината обявила смяна на водопровода на цялата улица, а за беда ресторантът на Х. се падал баш по средата на отсечката. Месец и половина по-късно общината приключила със смяната на тръбите, но още месеци наред не асфалтирала улицата, тъй че ръчнорезбованите дракони на входа били вечно покрити с дебел слой прах и никой не поискал да влезе в ресторанта. Наемите и заплатите стопили спестяванията на Х., той затворил заведението, прибрал на склад всичките мебели и обзавеждане и се върнал към търговията с дрехи.

Сърце юнашко обаче не трае. Три години по-късно, вече преместил се със семейството си в София, Х. видял обявата за наем на една чудесна двуетажна къща, бивша бирария, на пл. Възраждане. Наел я, ремонтирал я, обърсал прахта от мебелите и картините и поставил на входа ръчнорезбования портал. Поканил професионални готвачи от Виет Нам, подбрал обучени български сервитьорки и поръчал по техни мерки да ушият униформи – традиционни виетнамски рокли. Всеки детайл в ресторанта на Х. бил поставен и нагласен с много мисъл, внимание и мерак. Менюто било разнообразно, с типични виетнамски ястия. Цените били съвсем прилични.

И всичко тръгнало страхотно – най-първо станало хит сред виетнамската общност, която тогава все още била значително по-голяма, виетнамските дипломати канели официалните си гости там и постепенно заведението добивало популярност и сред българската публика.

Нямало и 6 месеца по-късно… собствениците на къщата решили да я продадат. На нейно място новите собственици издигнали шестетажен розов хотел, а Х. разпродал каквото могъл от обзавеждането и заедно със семейството си заминал за Германия.

Последно чух, че отворил ресторант в Мюнхен. Дано този път има повече късмет! :)

12 Responses to Има ли виетнамски ресторант в България?

  1. Ани 28/03/2014 at 20:48 #

    Анче… аз пък съм яла в този ресторант! Съвсем го бях забравила, а беше наистина готин!…

  2. Ан 29/03/2014 at 9:57 #

    В кой – онзи от соца на Ботев и Т.Александров или този на пл. Възраждане? :)

  3. Ани 06/04/2014 at 21:45 #

    На Възраждане, където е розовият хотел точно. :)

  4. май 19/09/2015 at 8:41 #

    Този ресторант А Чау в морска градина Варна (вилата на А. Буров) работи 3 години….точно тук готвят профеционални говачи от Виетнам .Хунг никога не занимава с търговия на дрехи….измислени истории……..Най-добре знае Емил Филиповски …….

  5. kiki 09/04/2017 at 21:40 #

    da naistina vloji sarce i mnooogo pari za ne6tastie ka6tata na bankera burov ne uspq da stane takav restorant,a v germaniq ne e otvarql nikoga podobno ne6to

  6. Тодор 23/07/2017 at 22:21 #

    Смятам да отворя виетнамски ресторант в Бургас …приятелката ми е виетнамка. ..има доста опит в този бранш …..пожелаете ме успех !!!

    • An Pham 23/07/2017 at 22:43 #

      Желая ви успех от сърце и непременно се обадете, когато отворите ресторанта. С удоволствие ще го посетя!
      Поздрави!

  7. Тодор 23/07/2017 at 22:25 #

    Надявам се на хората да им допадне …ще рискуваме

  8. Петко Горанов 17/08/2017 at 11:55 #

    Ан, много ни липсваш!
    С Маргото ще сме щастливи да те видим!

Вашият коментар